ВИТОША
За Витоша е писано много, с възхищение и респект! Въпреки това, посещавайки я, всеки път човек може да открие нещо ново, непознато и вълнуващо. Най-дългата пещера в България, голямо растително разнообразие, каменни реки, близостта до столицата обясняват интереса към нея. Tук е и първата проява на организиран туризъм у нас, подбудена от големия Алеко Константинов. Витоша се радва на най-големия поток от туристи в нашата страна.
През изминалата 2006 година Earthdance и национален парк "Витоша" работиха по проект за залесяване на 4 декара иглолистна гора на територията до хижа "Момина скала".
През 2001 г. смърчовите гори в местността Офелиите (12.5 ха) и в резерват Бистришко бранище (61 ха) в ПП Витоша са поразени от смерч, оставил след себе си над 25 000 м3 повалена мъртва дървесина. През следващите години в района на засегнатите области са установени масови нападения от корояда-типограф, представляващ реална заплаха за зрелите гори в целия парк.
Миграциите на корояда-типограф са слабо проучени, но за тях се знае, че маркирани корояди са прелитали до 500 м и повече.
Подходи и методи за борба срещу корояда-типограф
Tрябва да се има предвид, че повалените, но все още свързани с корените дървета изсъхват по-бавно, остават по-дълго време подходящи за размножаване на короядите и те трябва да бъдат изнесени или обелени най-напред.
Защитни мерки
Използването на ловни дървета и феромонови уловки се счита като задължителна част от борбата срещу типографа.
Според модерните лесовъдски схващания отсичането на напуснати короядни дървета не допринася с нищо в борбата срещу корояда. То не е желателно дори от природосъобразни и лесозащитни причини.
Възстановяването на засегнатите смърчови гори в ПП "Витоша"
Препоръки
Короядът-типограф е съществен фактор в естественото развитие на смърчовите гори, но бива възприет като изключително вреден от стопанска гледна точка.
От чуждестранния и местен опит следва, че успешната борба срещу това опасно насекомо изисква:
-неблагоприятни за вида климатични условия;
-детайлно запознаване и съобразяване с биологията на вида;
-интегриран подход на лесозащита;
-навременни и целоплощни лесозащитни мероприятия;
-оптимизирането им чрез поставяне на приоритети;
-дългосрочни превантивни мерки.
Хубавата новина е, че през месец май тази година РИОСВ излезе с официално становище, че популацията на корояда-типограф намалява. Но за да се достигне до трайно добри резултати трябва да се продължат започнатите вече инициативи.
През изминалата 2006 година Earthdance и национален парк "Витоша" работиха по проект за залесяване на 4 декара иглолистна гора на територията до хижа "Момина скала".
През 2001 г. смърчовите гори в местността Офелиите (12.5 ха) и в резерват Бистришко бранище (61 ха) в ПП Витоша са поразени от смерч, оставил след себе си над 25 000 м3 повалена мъртва дървесина. През следващите години в района на засегнатите области са установени масови нападения от корояда-типограф, представляващ реална заплаха за зрелите гори в целия парк.
Миграциите на корояда-типограф са слабо проучени, но за тях се знае, че маркирани корояди са прелитали до 500 м и повече.
Подходи и методи за борба срещу корояда-типограф
Tрябва да се има предвид, че повалените, но все още свързани с корените дървета изсъхват по-бавно, остават по-дълго време подходящи за размножаване на короядите и те трябва да бъдат изнесени или обелени най-напред.
Защитни мерки
Използването на ловни дървета и феромонови уловки се счита като задължителна част от борбата срещу типографа.
Според модерните лесовъдски схващания отсичането на напуснати короядни дървета не допринася с нищо в борбата срещу корояда. То не е желателно дори от природосъобразни и лесозащитни причини.
Възстановяването на засегнатите смърчови гори в ПП "Витоша"
Препоръки
Короядът-типограф е съществен фактор в естественото развитие на смърчовите гори, но бива възприет като изключително вреден от стопанска гледна точка.
От чуждестранния и местен опит следва, че успешната борба срещу това опасно насекомо изисква:
-неблагоприятни за вида климатични условия;
-детайлно запознаване и съобразяване с биологията на вида;
-интегриран подход на лесозащита;
-навременни и целоплощни лесозащитни мероприятия;
-оптимизирането им чрез поставяне на приоритети;
-дългосрочни превантивни мерки.
Хубавата новина е, че през месец май тази година РИОСВ излезе с официално становище, че популацията на корояда-типограф намалява. Но за да се достигне до трайно добри резултати трябва да се продължат започнатите вече инициативи.