ЗАЩО ДА САДИМ БУКОВЕ
Което има смисъл...
По времето на траките по-голямата част от балканския полуостров все още била покрита с гора. Гората давала материял за жилище, за отопление, изобилие от храна. Гората имала смисъл на религиозен храм, а дърветата, камъните и звездите били олтари.
Основните характеристики, които превръщат една растителна общност в гора, са две : биоразнообразие и етажна растителност. Тоест - дъбове, букове, явори, габъри, дренки, трънки и глогинки, ниски храсти, мъхове и различни организми. Екосистема, в която чисто пространствено всички места са заети, живот има на ниско и на високо. Екосистема в сукцесия, тоест завършена екосистема, е девствена гора на възраст няколкостотин години- такъв комплексен организъм осигурява условия за еволюция на участниците в нея.
Глигани, мечки, европейски бизони, лъвове са животни, населявали нашите земи. Римляните сме запомнили с две основни неща - масово изсичане на дървета и прави пътища. Много отдавна човешкото съзнание пропада и гората е сведена до необходимия за краткосрочно оцеляване минимум.
Важно е да се разбере, че при нашите географски условия, във височинния пояс до 1600 м. би следвало да расте предимно широколистна растителност. Да се обнародва широко и да се проумее масово, че именно широколистната растителна покривка тип гора (естествена или образувана с наша помощ) е основният ( заедно с релефа) и най-вече решаващ фактор за изворните зони, водните жили и наличието на вода и влага изобщо. Растенията покриват земята, задържат влагата, спират ерозията, осигуряват условия за живот на други организми. При условията на нашата планета, всеки организъм се състои от 70 до 99% вода, тоест вода=живот и живот=вода.
При подходяща растителност е налице богат почвен слой, който подпочвените води изпълват по принципа на капилярното движение на водата ( все едно да поставим парче дунапрен в тава с вода ). Този слой е проникван от корените на растенията, които, следвайки своите биоритми, поемат вода ( някои видове - така наречените "активни дървета" направо я помпат ) чрез безбройните коренови власинки, като по този начин се образува мощно движение на подпочвена вода и се появява извор на обусловеното от релефа място ( все едно да оформим в дунапрена едно хълмче, да сложим отгоре едно камъче да тежи, в подножието да оформим една долчинка, а след това да се наредим 10 човека със сламки в уста, да ги натиснем в дунапрена и да смучем безспирно...)
Всички тези форми на релефа - дерета, долчинки, падини, които браздят голата повърхност на България са били реки и ручеи по времето, когато районът около тях е бил покрит с гора. Изключение правят някои ерозионно образувани форми при сезонно стичащи се води следствие обезлесяване. По-голямата част и най-вече добре оформените дерета, започващи с фуниевидна долина ( съществуват в голям и малък мащаб ) са истински водни жили с истински изворни зони, където реката все още тече на определена дълбочина под земята ( водната жила може да бъде открита и дълбочината измерена със специални уреди или прости багети - посетете кръжок по багетизъм).
Тази година значителна част от действащите извори преустановиха вододаването. Установихме, че някои обезлюдени села не могат да бъдат повторно заселени преди изворите да възстановят дейността си.
2007-ма година с топлата си пролет даде събитие, идващо веднъж на 7-10 години : буковете дадоха жълъди!!! Букът е растение, което носи водата, затова е уважавано и почитано като съдържател на женското начало от траки, келти и други.
Плодовете се събират при опадването им. Една бодлива кутийка съдържа няколко жълъда. Подбират се здрави жълъди с добър вид и се засаждат в периода между пълната луна на октомври и тази на ноември в зоната : 10 м. вляво и вдясно от водната жила и 30 м. в радиус около изворната зона. Големи площи се залесяват лесно с помощта на стоманен лост или арматурно желязо с дебелина 1 - 2 сантиметра. Лостът е тежък и се забива на дълбочина около 10 - 15 сантиметра. Дупката леко се разширява с кръгово движение на инструмента. Жълъдът се поставя в дупката. Лостът отново се забива в непосредствена близост до дупката с жълъда и се повтаря кръговото движение. По този начин жълъдът се покрива рехаво със земя и се образува поливна ямка, която да задържа дъждовна вода, необходима за бъдещото растение. На разстояние една крачка се посажда ново растение и т.н. Добре е при засаждането да се получават равностранни триъгълници, образуващи формите "пчелни килийки". Разстоянието е едва една голяма крачка ( около метър ), защото не всички растения ще поникнат и порастнат. Най-добре е комбинирано засаждане на плодове от : бук, дъб, бяла акация ( може и по-плитко ), орех, дрян, глог, лешник, джанки, вишни и други устойчиви костилкови, както и всички ендемични ( типично нашенски ), полезни и екологично безопасни, широколистни дървета и храсти. Добре е преди акцията да се направи проучване и за специфичните за района растения ( напр. питомен кестен за южна България ), както и да се поиска " благословията" на местния горски стопанин, ако става въпрос за мащабна и обнародвана операция.